Днес се замислих кога ще порастна? Вече станах на 21 години, което не че е много, но все пак си е разумна възраст, и все още за майка ми, а и за сестра ми съм малка- малкото дете, което не може да се оправя само и трябва постоянно да бъде контролирано! Не може така!!! Разбирам че света около нас е жесток и опасен- и мен ме е страх, но няма какво да се направи- живеем в него и трябва по някакъв начин да се научим да се справяме с него! Друг вариант е човек да се заключи вкъщи и да не излиза оттам- ама дето се вика крадците по домовете ходят! Разбирам също така, че майка ми се притеснява- все пак нормално е- родила ме е, отгледала ме е, няма сега да ме остави да ме изядат кучетата, но все пак може да ми има малко повече доверие- все мога да се прибера сама- ако е много късно ще си взема такси! И аз все още съм с акъла си и мога да преценя, че не е много разумно само момиче да се мотае по улиците в 11- 12 часа, нали? Но и тва го преживявам, както казах родител е. Нещото което не мога да преглътна е контрола на сестра ми- колкото и странно да звучи тя ме контролира повече от майка ми- къде ще ходя, с кого, кога ще се прибера, сама ли, с кого ли, ще ме изпрати ли някой- пълен абсурд! А е само с две години по- голяма от мен- и сега седя и се чудя как така тя изведнъж порастна толкова и стана толкова голяма и разумна, а аз все още съм малка и безпомощна- чудно нещо е времето?!
неделя, 23 март 2008 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
9 коментара:
Не знаех, че Вера така те контролира..
А колкото до майка ти напълно нормално е.. за съжаление. Аз съм ти казвала как се държи и моята.
От мои наблюдения върху други - доста по-големи хора от нас, майките им се държат по същия начин.. и се предполага ще продължат така, защото, колкото и изтъркано да звучи, ние винаги ще си останем техни деца, дори самите ние вече да сме станали родители..
Мило, Силви е абсолютно права за майките ... Айде ти си 21 годишно, хубавичко и от женски пол, ама аз не съм нито едно от трите ...
Представа нямам как се отразява евентуално "бракуване" върху майчините притеснения, но можеш да опиташ ...
Ти представяш ли си- аз дори и на 60 години да стана сигурно ще ми се звъни да ме питат кога съм се прибрала:-) Ама както казах майка ми съм я преживяла- сестра ми ме изнервя с майчинските си инстинкти, който са й дошли твърде рано, имайки се в предвид, че е 2 години по- голяма, а и няма деца още:-) И като се включи и баба ми става страшно- много е яко да те контролират от 3 страни:-D Кой като мене да си има 3ма шефа;-) И с работодателя ми- станаха 4, сега остава само да си намеря и мъж, който да ме командава и картинката ще е пълна:-)
Хрумна ми идея - омъжваш се и бягаш при/с половинката възможно най-далеч. Всъщност не е задължително да е с половинка :) От разстояние е малко по-поносимо ... :)
Да тогава официално да обява конкурс за жених- всички желаещи да пишат тук:-D
Аааа, то конкурс не се обявява така ... Трябват си изисквания, критерии за оценка, състав на комисията ... :)
А трябват си- изискваията ще ги преценяваме в движение- все пак не сме взискателни- дето се вика на зор сме :-D А ък комисията е ясна- аз и Силви, че надявам се тя няма да ме даде на всеки ;-)
Е как! Естествено, че няма да те дам! Даже се зачудих дали да се кандидатирам.. :) ама май по-добре да съм в журито :)
Бтв, "той" да те командва ли?? Да бе, няма да го оставаш! ;)
"... няма да го оставАш!"
Силви, какво трябва да има на мястото на отова "а" ;) Айде, аз че, няма да се кандидатирам, няма ама ... хората трябва да знаят :)
Публикуване на коментар