петък, 25 април 2008 г.

За M-tel и подаръците

Вчера ми се обажда една колежка да ме пита нещо, и в процеса на разговора решава да спомене, между другото, че много разсейващ music call съм си била сложила- някакви китари. Аз бях изключително изненада от тази констатация, тъй като такова нещо не съм си слагала никога, та даже обвиних горкото момиче в ранно пиянство. Но както и да е, тя много настояваше, че е права и аз реших да проверя- и вярно, звъннах си и се разнесе някакво страшно дрънчене на някакви китари наподобяващо вой на разгонени котки, абе въобще много неприятна работа. Както може би се досещате от заглавието съм абонат на M-tel и по- точно на Loop. Та звъннах аз на добрите стари оператори да ги питам аджеба защо имам music call без да съм го искала и видите ли те имали някаква промоция и подарявали на случайни потребители мелодия за music call и аз съм една от тях. До тук много хубаво- подарили са ми мелодия- чудесно, ама самата услуга за music call-а кой мислите, че ще я плаща- аз разбира се!И ако случайно не бях разбрала за невероятният им, много скъп и трогващ подарък, щях дълго време да си плащам нещо, което дори не съм и искала!Не че 0,60 ст. на месец или там колкото и да е са много, но дето се вика въпроса е принципен. Можеха да ме уведомят, че ще ми подаряват нещо и да ме питат в крайна сметка искам ли го или не, а не самоинициативно да ми надграждат услуги на сметката. То следващия път могат да решат да ми пренасочат обажданията с роуминг през Румъния- ей така чисто промоционално, от тях да мине!!!

четвъртък, 17 април 2008 г.

Лавинообразната игра- 3x3 за книгите

От доста време следя с интерес пътя на тази игра из блоговете и искрено се надявах никой да не ме предизвика и почти се бях успокоила, че ще ме пропуснат, но уви! И до мен достигна дългат ръка на културата, подадена ми от Благо.
И така сега ще се опитам да отговоря:-)

Три книги, прочетени наскоро?- в последно време, имайки предвид студентстването ми, чета предимно учебници, но все пак ще се опитам да се сетя и за три книжки:-)

  1. Летище- в момента още я чета, така че няма как да изкажа цялостно мнение за нея
  2. Хари Потър и даровете на смъртта- последната книга от поредицата за малкия магьосник. Като нейн запален фен съм прочела всички книги от поредицата и предполагам се досещате, че ми харесва. Даже изключително много страдам че свърши, но все пак има още филми за гледане:-)
  3. Малкият принц- на скоро я препрочетох, първо защото ми я подариха, второ защото я бях забравила- все пак съм я чела като малко момиченце:-P И останах много доволна:-) Все пак съм я чела като много малка и тогава очевадно не съм вниклнала в дълбокия смисъл и посланието на автора:-)
Кои три книги купихте напоследък?
Aз главно чета книги от библиотеката в нас или крада от приятели, така че не купувам много книги- единствените книги, който съм си купила напоследък са всички томове на Хари Потър, а те са повечко от 3 :-)

Кои три книги бихте препрочели?
По принцип не ми е интересно да препрочитам книги- все пак знам за какво се разказава, а и как ще завърши историята, освен ако не съм забравила де- тогава може;-). Като цяло не съм фен на преповтарянето, дори и да е майка на знанието!Но единствената книга, която бих прочела отново е "На изток от Рая"- уникална книга, ако не сте я чели- бързо към книжарниците, заслужава си!

А сега дойде ред и аз да си набележа жертви. И тук отново Благо ме прецака, тъй като е посочил вече Фипо и Силви- естествения ми избор. Затова аз ще натопя Ивана Петрова, Светльо и Георги Фурнаджиев! Да им е честито!

петък, 4 април 2008 г.

Supersize Me или малка истина за маркетинга

Преди няколко дни по "Маркетинг анализ" ни пуснаха много интересен филм- Supersize Me. Може повечето да сте го гледали, но на мен ми направи доста силно впечатление. Накратко става въпрос за един човек, който решава да яде 30 дни само в McDonalds, за да провери дали наистина е толкова вредна храната, както се твърди, и дали това е една от основните причини за затлъстяването на Американците. В резултат в края на експеримента той се беше превърнал в развалина- черния му дроб беше пред капитулация и много лекари го съветваха да спре с експеримента преди да е станало късно, но човека издържа- в резултат освен здравословните проблеми беше наддал 11 кг за 1 месец. Тази част от описанието беше и за да си направите собствените изводи по повод яденето на "fast food".
Но друго ме впечатли мен повече, както е и друга идеята на тази публикация.А именно някои интересни маркетингови концепции(ако могат така да се нярекат), които ме впечатлиха. Едната обясняваше защо американците ядат толкова често в McDonalds. Обяснението беше някаква теория на спомена(ама не помня как точно я нарекоха), а именно че понеже всички американци си водят децата като малки в McDonalds, където има много забавления за тях,вкусна храна и като цяло приятни емоции, когато порастнат този мил спомен от детството ги кара да се връщат там отново и отново. За да обяснят тази концепция дадоха пример с друг проведен експеримент. При него на много малки деца им дават да си играят с кутии от цигари. Докато са малки децата не осъзнават с какво си играят, но като порастнат и пропушат посягат към кутията с цигари, с която са си играли като деца, пак на подсъзнателно ниво.
Друг интересен момент във филма, на който преподавателят ни обърна внимание, беше една изказана истина за маркетинга, както той я нарече, която няма как да прочетем в дебелите книги, но всъщност в действителност е точно така. Става въпрос за това как американците са заляти от информация и реклами за McDonalds, как по телевизията вървят анимации с клоуна на McDonalds-Ronald McDonald, как децата не познават Вашингтон и Иисус Христос на снимки, но веднага познават този герой, както и въобще за цялата идея на бързата храна, защо се продава и рекламира вредна храна, вместо да се грижат за нашето здраве. Обяснението беше, че маркетинга обслужва интересите на инвеститорите, а не както пише в учебниците, че маркетинга обслужва интересите на потребителите, че за успешен маркетинг трябва да познаваш потребителите си, техните желания и предпочитания и че успешния маркетинг трябва да тръгва от потребителя на вън, а не обратното.
Много интересна теза, не мислите ли?