Да живеят правописа и образованието!!!

Съботно- неделно решихме с колеги да повилнеем в Пловдив- че софийските кръчми ни омръзнаха! Да попием на друг терен, пък и да се поразхдим малко! Та пихме ние каквото пихме- кои повече, кои по- малко и в неделя сутринта(по- към обяд) се реших да направя нещо което отдавна искам- пиърсинг :-) Обаче студиото беше затворено, а вижте каква симпатична бележка бяха лепнали на стъклото:За да бъде оправдана тази неграмотност трябва да е писана от първокласник, а даже и от по- малко дете. Направо бяхме потресени като видяхме бележчицата, а и съдейки от грамотността не ми се мисли за качеството на обслужването, въпреки че една колежка се беше дупчила именно там и беше доволна!
Сега ми хрумва, че това може да е чудесен пример какво ни очаква ако приемат симпатичното законче Българският език да не е задължителен- подобни красоти на всеки стълб, витрина и на всеки километър- оттук до края на България!

История на дъвката!

Купувайки си днес поредното пакетче дъвки, се замислих кой хубав човечец е измислил дъвката- това чудно произведение на човешката мисъл. Като голям техен почитател- все пак ако питате приятелите ми надали са ме виждали някога да не дъвча дъвка, а и аз искрено се съмнявам, че е имало такъв случай- реших, че все пак трябва да разбера за историята на така любимото ми нещо, а и трябва да знам на кого да благодаря и кого да боготворя за това откритие!:-)
Та разрових се аз из великата фирма "Интернет" и ето какво открих:

"Дъвката е създадена от г-н Адамс. Историята започва с чикъл-субстанция от Южна Америка, от която учените се опитват да създадат нов вид гума. Това става през 1860 г. Те не успяват. Но един човек решава да опита тази субстанция и харесва вкуса. След това основава компания наречена Чикълтс (Chicklets) и става милионер."

Източник: Уикипедия

"Модерната история на дъвката започва към средата на XIX век в САЩ, където тя се превръща в пазарен продукт. Аналите на тази индустрия сочат, че през 1848 година американецът Джон Къртис произвел първата дъвка за пазара. Нарекъл я Pure spruce gum, което може да се разбира малко двусмислено, защото думата spruce може да означава както "смърч", така и "наперен", "спретнат".
През 1850 г. същият Джон Къртис започнал да продава парафинови дъвки, които бързо станали много популярни. Малко по-късно друг американец, зъболекарят Уилям Филип Симпъл от Охайо, патентовал дъвката в САЩ под името Improved chewing gum. Той явно е усещал, че това е продукт с голямо бъдеще в стоматологията, но истината се оказала много по-мащабна.
Голямата промяна или по-точно същинското раждане на новата индустрия станало през 1869 г., когато според различни източници бившият мексикански президент генерал Антонио Лопес де Санта Ана, след като бил изгонен от родината си, се установил да живее в Ню Йорк. Тук той пренесъл един тон суров латекс, добит от каучуково дърво (Hevea Brasiliensis). Това била отлична суровина за дъвка, която днес все още се използва, но трябвало някой да открие това нейно приложение и да го предложи на пазара. Генералът опитвал да убеди нюйоркския фотограф и изобретател Томас Адамс да купи гумата. Адамс след известни колебания приел, като възнамерявал да я използва за гумени изделия, но установил, че точно тази гума не се поддава на вулканизация. Докато изобретателят правел различни експерименти, мексиканецът с глупаво отегчен поглед го наблюдавал и от време на време дъвчел от суровината.
Тогава Адамс бил осенен от гениалната идея
Той приготвил част от естествения латекс в дози за дъвкане и ги предложил в една дрогерия за продажба. Година по-късно поръчките били толкова много, че Адамс, вече в амплоато си на изобретател, патентовал машина за производство на дъвки. Неговата първа дъвка била кръстена "Black Jack".
През 1880 г. друг американец, Джон Колган, измислил начин вкусът на дъвките да стане по-траен и по-приятен. Той пръв започнал да ги подслажда."

Цялата статия може да видите тук.

Ето това успях да открия за дъвката надявам се да ви е интересно:-)

Весел празник

Това е заглавието на една от тези малки книжки с мъдри мисли било то за любовта, приятелството, в случая за празниците, които на мен много ми харесват и смятам за чудесен и оригинален подарък! Сетихте ли се? Ако не сте- няма значение, защото така или иначе смятам да споделя с вас съдържанието на книжката, защото ми направи впечатление:

• Харесва ми бъркотията, която трябва да подреждам след купон, това значи, че съм бил обграден от приятели- Нанси Кармоди
• Когато прочетох за вредата от алкохола, се отказах от четенето- Хенри Йънгман
• Споделете, че сте еднакви, празнувайте, че сте различни.- Скот Пек
• Колкото повече празнуваш през живота си, толкова повече неща ще имаш за празнуване.- Опра Уинфри
• Не празнувай, преди да си излязъл от гората. Враговете може да са зад последното дърво.
• За да преживееш нещо необикновено, трябва да си поне малко луд.
• Празнувай тези неща, които искаш по- често да виждаш.- Томас Питърс

Яко а? Някой са по- добри от други, някой са добре познати, а други не, но аз реших да ги напиша всичките, защото всяка сентенция може да предизвика размисъл или дори само приятно чувство във всеки от нас:-)

Кога си порастнал?

Днес се замислих кога ще порастна? Вече станах на 21 години, което не че е много, но все пак си е разумна възраст, и все още за майка ми, а и за сестра ми съм малка- малкото дете, което не може да се оправя само и трябва постоянно да бъде контролирано! Не може така!!! Разбирам че света около нас е жесток и опасен- и мен ме е страх, но няма какво да се направи- живеем в него и трябва по някакъв начин да се научим да се справяме с него! Друг вариант е човек да се заключи вкъщи и да не излиза оттам- ама дето се вика крадците по домовете ходят! Разбирам също така, че майка ми се притеснява- все пак нормално е- родила ме е, отгледала ме е, няма сега да ме остави да ме изядат кучетата, но все пак може да ми има малко повече доверие- все мога да се прибера сама- ако е много късно ще си взема такси! И аз все още съм с акъла си и мога да преценя, че не е много разумно само момиче да се мотае по улиците в 11- 12 часа, нали? Но и тва го преживявам, както казах родител е. Нещото което не мога да преглътна е контрола на сестра ми- колкото и странно да звучи тя ме контролира повече от майка ми- къде ще ходя, с кого, кога ще се прибера, сама ли, с кого ли, ще ме изпрати ли някой- пълен абсурд! А е само с две години по- голяма от мен- и сега седя и се чудя как така тя изведнъж порастна толкова и стана толкова голяма и разумна, а аз все още съм малка и безпомощна- чудно нещо е времето?!

Трудов ентусиазъм

Тази сутрин в офиса ни завари приятна изненада- беше дошла поръчицата на Lotto- наш доставчик на работни облекла. За да ви илюстрирам колко малка е всъщност поръчката прилагам следната снимка:

Тези кашончета бяха барикадирали цялата стая, но това не беше цялата ми мъка. Положението се отежни след като от 10 мъже в офиса познайте кой назначиха да сортира и разпределя кое за кого е. Разбира се мен като най- оправна:-) И оттук започна ходенето ми по мъките- цял ден разнасям кашони насам- натам, а те никак не бяха леки имайки се предвид колко тежи един кашон пълен с 12 чифта обувки вътре. Та разнасям кашони, вадя дрешки и обувчици, разпределям кое за коя фирма е, след което упражнението се повтрои, но вече на обратно- да прибера всчико по кашончетата, но вече по фирми- всяка фирмичка да си има кашонче, две, три само със свои нещица. Мила картинка- разказа ми се играта(за да го кажа в мек вариант). И в цялата тази романтична картинка си мисля- а хората ходят на фитнес, за да поддържат фигура? Защо??? Отидете просто на работа висшето ръководство с удоволствие ще ви впрегне като магаре в каруца- и всичко за ваше добро, разбира се! Хората са го казали- здрав дух в здраво тяло!!!

Здравейте!!!

Казвам се Мила и реших и аз да си направя блог (подхлъзната разбира се от Силви:-P), за да споделя с вас моите дълбоки тълкновения, размисли и страсти. И въобще всичко което ме вълнува, което надявам се като разбера какво е да ви е интересно:-)
За сега мога да ви кажа, че съм студентка 3ти курс Маркетинг в УНСС и повечето ми интереси са насочени към развитието ми в тази област:-)
Това е засега от мен, повече- по-късно:-)