За M-tel и подаръците

Вчера ми се обажда една колежка да ме пита нещо, и в процеса на разговора решава да спомене, между другото, че много разсейващ music call съм си била сложила- някакви китари. Аз бях изключително изненада от тази констатация, тъй като такова нещо не съм си слагала никога, та даже обвиних горкото момиче в ранно пиянство. Но както и да е, тя много настояваше, че е права и аз реших да проверя- и вярно, звъннах си и се разнесе някакво страшно дрънчене на някакви китари наподобяващо вой на разгонени котки, абе въобще много неприятна работа. Както може би се досещате от заглавието съм абонат на M-tel и по- точно на Loop. Та звъннах аз на добрите стари оператори да ги питам аджеба защо имам music call без да съм го искала и видите ли те имали някаква промоция и подарявали на случайни потребители мелодия за music call и аз съм една от тях. До тук много хубаво- подарили са ми мелодия- чудесно, ама самата услуга за music call-а кой мислите, че ще я плаща- аз разбира се!И ако случайно не бях разбрала за невероятният им, много скъп и трогващ подарък, щях дълго време да си плащам нещо, което дори не съм и искала!Не че 0,60 ст. на месец или там колкото и да е са много, но дето се вика въпроса е принципен. Можеха да ме уведомят, че ще ми подаряват нещо и да ме питат в крайна сметка искам ли го или не, а не самоинициативно да ми надграждат услуги на сметката. То следващия път могат да решат да ми пренасочат обажданията с роуминг през Румъния- ей така чисто промоционално, от тях да мине!!!

Лавинообразната игра- 3x3 за книгите

От доста време следя с интерес пътя на тази игра из блоговете и искрено се надявах никой да не ме предизвика и почти се бях успокоила, че ще ме пропуснат, но уви! И до мен достигна дългат ръка на културата, подадена ми от Благо.
И така сега ще се опитам да отговоря:-)

Три книги, прочетени наскоро?- в последно време, имайки предвид студентстването ми, чета предимно учебници, но все пак ще се опитам да се сетя и за три книжки:-)

1. Летище- в момента още я чета, така че няма как да изкажа цялостно мнение за нея
2. Хари Потър и даровете на смъртта- последната книга от поредицата за малкия магьосник. Като нейн запален фен съм прочела всички книги от поредицата и предполагам се досещате, че ми харесва. Даже изключително много страдам че свърши, но все пак има още филми за гледане:-)
3. Малкият принц- на скоро я препрочетох, първо защото ми я подариха, второ защото я бях забравила- все пак съм я чела като малко момиченце:-P И останах много доволна:-) Все пак съм я чела като много малка и тогава очевадно не съм вниклнала в дълбокия смисъл и посланието на автора:-)
   

Кои три книги купихте напоследък?
Aз главно чета книги от библиотеката в нас или крада от приятели, така че не купувам много книги- единствените книги, който съм си купила напоследък са всички томове на Хари Потър, а те са повечко от 3 :-)

Кои три книги бихте препрочели?
По принцип не ми е интересно да препрочитам книги- все пак знам за какво се разказава, а и как ще завърши историята, освен ако не съм забравила де- тогава може;-). Като цяло не съм фен на преповтарянето, дори и да е майка на знанието!Но единствената книга, която бих прочела отново е "На изток от Рая"- уникална книга, ако не сте я чели- бързо към книжарниците, заслужава си!

А сега дойде ред и аз да си набележа жертви. И тук отново Благо ме прецака, тъй като е посочил вече Фипо и Силви- естествения ми избор. Затова аз ще натопя Ивана Петрова, Светльо и Георги Фурнаджиев! Да им е честито!

Supersize Me или малка истина за маркетинга

Преди няколко дни по "Маркетинг анализ" ни пуснаха много интересен филм- Supersize Me. Може повечето да сте го гледали, но на мен ми направи доста силно впечатление. Накратко става въпрос за един човек, който решава да яде 30 дни само в McDonalds, за да провери дали наистина е толкова вредна храната, както се твърди, и дали това е една от основните причини за затлъстяването на Американците. В резултат в края на експеримента той се беше превърнал в развалина- черния му дроб беше пред капитулация и много лекари го съветваха да спре с експеримента преди да е станало късно, но човека издържа- в резултат освен здравословните проблеми беше наддал 11 кг за 1 месец. Тази част от описанието беше и за да си направите собствените изводи по повод яденето на "fast food".
Но друго ме впечатли мен повече, както е и друга идеята на тази публикация.А именно някои интересни маркетингови концепции(ако могат така да се нярекат), които ме впечатлиха. Едната обясняваше защо американците ядат толкова често в McDonalds. Обяснението беше някаква теория на спомена(ама не помня как точно я нарекоха), а именно че понеже всички американци си водят децата като малки в McDonalds, където има много забавления за тях,вкусна храна и като цяло приятни емоции, когато порастнат този мил спомен от детството ги кара да се връщат там отново и отново. За да обяснят тази концепция дадоха пример с друг проведен експеримент. При него на много малки деца им дават да си играят с кутии от цигари. Докато са малки децата не осъзнават с какво си играят, но като порастнат и пропушат посягат към кутията с цигари, с която са си играли като деца, пак на подсъзнателно ниво.
Друг интересен момент във филма, на който преподавателят ни обърна внимание, беше една изказана истина за маркетинга, както той я нарече, която няма как да прочетем в дебелите книги, но всъщност в действителност е точно така. Става въпрос за това как американците са заляти от информация и реклами за McDonalds, как по телевизията вървят анимации с клоуна на McDonalds-Ronald McDonald, как децата не познават Вашингтон и Иисус Христос на снимки, но веднага познават този герой, както и въобще за цялата идея на бързата храна, защо се продава и рекламира вредна храна, вместо да се грижат за нашето здраве. Обяснението беше, че маркетинга обслужва интересите на инвеститорите, а не както пише в учебниците, че маркетинга обслужва интересите на потребителите, че за успешен маркетинг трябва да познаваш потребителите си, техните желания и предпочитания и че успешния маркетинг трябва да тръгва от потребителя на вън, а не обратното.
Много интересна теза, не мислите ли?

Да живеят правописа и образованието!!!

Съботно- неделно решихме с колеги да повилнеем в Пловдив- че софийските кръчми ни омръзнаха! Да попием на друг терен, пък и да се поразхдим малко! Та пихме ние каквото пихме- кои повече, кои по- малко и в неделя сутринта(по- към обяд) се реших да направя нещо което отдавна искам- пиърсинг :-) Обаче студиото беше затворено, а вижте каква симпатична бележка бяха лепнали на стъклото:За да бъде оправдана тази неграмотност трябва да е писана от първокласник, а даже и от по- малко дете. Направо бяхме потресени като видяхме бележчицата, а и съдейки от грамотността не ми се мисли за качеството на обслужването, въпреки че една колежка се беше дупчила именно там и беше доволна!
Сега ми хрумва, че това може да е чудесен пример какво ни очаква ако приемат симпатичното законче Българският език да не е задължителен- подобни красоти на всеки стълб, витрина и на всеки километър- оттук до края на България!

История на дъвката!

Купувайки си днес поредното пакетче дъвки, се замислих кой хубав човечец е измислил дъвката- това чудно произведение на човешката мисъл. Като голям техен почитател- все пак ако питате приятелите ми надали са ме виждали някога да не дъвча дъвка, а и аз искрено се съмнявам, че е имало такъв случай- реших, че все пак трябва да разбера за историята на така любимото ми нещо, а и трябва да знам на кого да благодаря и кого да боготворя за това откритие!:-)
Та разрових се аз из великата фирма "Интернет" и ето какво открих:

"Дъвката е създадена от г-н Адамс. Историята започва с чикъл-субстанция от Южна Америка, от която учените се опитват да създадат нов вид гума. Това става през 1860 г. Те не успяват. Но един човек решава да опита тази субстанция и харесва вкуса. След това основава компания наречена Чикълтс (Chicklets) и става милионер."

Източник: Уикипедия

"Модерната история на дъвката започва към средата на XIX век в САЩ, където тя се превръща в пазарен продукт. Аналите на тази индустрия сочат, че през 1848 година американецът Джон Къртис произвел първата дъвка за пазара. Нарекъл я Pure spruce gum, което може да се разбира малко двусмислено, защото думата spruce може да означава както "смърч", така и "наперен", "спретнат".
През 1850 г. същият Джон Къртис започнал да продава парафинови дъвки, които бързо станали много популярни. Малко по-късно друг американец, зъболекарят Уилям Филип Симпъл от Охайо, патентовал дъвката в САЩ под името Improved chewing gum. Той явно е усещал, че това е продукт с голямо бъдеще в стоматологията, но истината се оказала много по-мащабна.
Голямата промяна или по-точно същинското раждане на новата индустрия станало през 1869 г., когато според различни източници бившият мексикански президент генерал Антонио Лопес де Санта Ана, след като бил изгонен от родината си, се установил да живее в Ню Йорк. Тук той пренесъл един тон суров латекс, добит от каучуково дърво (Hevea Brasiliensis). Това била отлична суровина за дъвка, която днес все още се използва, но трябвало някой да открие това нейно приложение и да го предложи на пазара. Генералът опитвал да убеди нюйоркския фотограф и изобретател Томас Адамс да купи гумата. Адамс след известни колебания приел, като възнамерявал да я използва за гумени изделия, но установил, че точно тази гума не се поддава на вулканизация. Докато изобретателят правел различни експерименти, мексиканецът с глупаво отегчен поглед го наблюдавал и от време на време дъвчел от суровината.
Тогава Адамс бил осенен от гениалната идея
Той приготвил част от естествения латекс в дози за дъвкане и ги предложил в една дрогерия за продажба. Година по-късно поръчките били толкова много, че Адамс, вече в амплоато си на изобретател, патентовал машина за производство на дъвки. Неговата първа дъвка била кръстена "Black Jack".
През 1880 г. друг американец, Джон Колган, измислил начин вкусът на дъвките да стане по-траен и по-приятен. Той пръв започнал да ги подслажда."

Цялата статия може да видите тук.

Ето това успях да открия за дъвката надявам се да ви е интересно:-)

Весел празник

Това е заглавието на една от тези малки книжки с мъдри мисли било то за любовта, приятелството, в случая за празниците, които на мен много ми харесват и смятам за чудесен и оригинален подарък! Сетихте ли се? Ако не сте- няма значение, защото така или иначе смятам да споделя с вас съдържанието на книжката, защото ми направи впечатление:

• Харесва ми бъркотията, която трябва да подреждам след купон, това значи, че съм бил обграден от приятели- Нанси Кармоди
• Когато прочетох за вредата от алкохола, се отказах от четенето- Хенри Йънгман
• Споделете, че сте еднакви, празнувайте, че сте различни.- Скот Пек
• Колкото повече празнуваш през живота си, толкова повече неща ще имаш за празнуване.- Опра Уинфри
• Не празнувай, преди да си излязъл от гората. Враговете може да са зад последното дърво.
• За да преживееш нещо необикновено, трябва да си поне малко луд.
• Празнувай тези неща, които искаш по- често да виждаш.- Томас Питърс

Яко а? Някой са по- добри от други, някой са добре познати, а други не, но аз реших да ги напиша всичките, защото всяка сентенция може да предизвика размисъл или дори само приятно чувство във всеки от нас:-)

Кога си порастнал?

Днес се замислих кога ще порастна? Вече станах на 21 години, което не че е много, но все пак си е разумна възраст, и все още за майка ми, а и за сестра ми съм малка- малкото дете, което не може да се оправя само и трябва постоянно да бъде контролирано! Не може така!!! Разбирам че света около нас е жесток и опасен- и мен ме е страх, но няма какво да се направи- живеем в него и трябва по някакъв начин да се научим да се справяме с него! Друг вариант е човек да се заключи вкъщи и да не излиза оттам- ама дето се вика крадците по домовете ходят! Разбирам също така, че майка ми се притеснява- все пак нормално е- родила ме е, отгледала ме е, няма сега да ме остави да ме изядат кучетата, но все пак може да ми има малко повече доверие- все мога да се прибера сама- ако е много късно ще си взема такси! И аз все още съм с акъла си и мога да преценя, че не е много разумно само момиче да се мотае по улиците в 11- 12 часа, нали? Но и тва го преживявам, както казах родител е. Нещото което не мога да преглътна е контрола на сестра ми- колкото и странно да звучи тя ме контролира повече от майка ми- къде ще ходя, с кого, кога ще се прибера, сама ли, с кого ли, ще ме изпрати ли някой- пълен абсурд! А е само с две години по- голяма от мен- и сега седя и се чудя как така тя изведнъж порастна толкова и стана толкова голяма и разумна, а аз все още съм малка и безпомощна- чудно нещо е времето?!